Вариант на монтаж в автомобил на готов автомобилен СЪБУФЕР  SUBWOOFER  с минимални размери след доставката му по каталог

д-р инж. Иван Парашкевов

На практика, историята на този събуфер е „с брада” – като възраст. Поръчах го и ми го доставиха през 2014 г от каталога на CONRAD ( производител фирма Raveland), а го монтирах след две години през 2016 г, за което не може да се каже, че е особено бързо. Едно от малкото предимства при такива продължителни забавяния е възможността проблемите с монтажа да узреят дотолкова, че когато тръгне работата по вграждането му в автомобила, всичко вече като решение си е на мястото поне на хартия - като схема и рисунки, предварителни разговори, коментарии и резервни части от магазините (дървен материал за леглото на събуфера и за стойката на която ще се закрепи - изрязан и готов за сглобяване, кабелни обувки, проводници включително ширмовани, болтове, гайки, самонарязващи се винтове, "свински опашки" и др.) . 4 – те трилентови високоговорителя в автомобила заедно с такъв събуфер в багажника са „бюджетен” (не скъп - на долната граница), приемлив, КОМПРОМИСЕН (цена, обем и сложност на събуфера заедно с цялата акустична система) вариант и осигуряват звук с прилично качество в купето, без да заемат излишно мястото, предназначено за багаж - личен или служебен. В случая багажникът НЕ е изолиран от салона със седалките и след монтажа на събуфера запазва почти същите си възможности като обем. По този повод след леко „намигване” може да се подчертае дебело, че събуферът се монтира по  идеята на “стелт” технология. Почти не се забелязва промяна във вместимостта на багажника след монтажа му.

Който иска повече звукови възможности (например 6 – лентов събуфер, много мощен такъв, толкова, че да не му достига мястото в багажника и на задната седалка включително, отделни усилватели за НЧ, СЧ, ВЧ, отделни високоговорители за тях, например до  2 x 3 = 6 броя, поне за предните и други луди идеи в това отношение), може да набере в YouTube двете думи - авто звук и да се порадва и учудва на автомобили, някои от които са превърнати в подвижни звукови студиа, годни за състезания по авто звук, в които цената на автомобила и на акустичната система са в посока  да се доближат една до друга, автомобилът, включително багажникът започват да се пълнят с усилватели, високоговорители и кутии за реализирането на събуфер и какво ли не още, възможностите на генератора на автомобила започват да не стигат..., но умишлено трябва да спрем с другите варианти на акустически системи, защото това е много дълбока тема без начало и край.

Идеята за акустична система, предложена в статията от този вид в най – груба форма е представена на снимката, взета от кутията на радиото на колата. Ако искаш да добавиш събуфер, можеш и ето един приличен вариант. Просто към радиото включваш един готов събуфер, който си има например 4 регулатора за настройка с отвертка и 1 за настройка с копче от водача, но много рядко и вече можеш да слушаш много по – качествен звук, поне що се касае до басите.
Каква е цената на „въпроса”? Преодоляване на механичните проблеми, свързани с „легло” от дърво в което трябва да легне събуфера и да се закрепи стабилно на стойка в багажника и електрически проблеми – да се свърже събуфера към радиото на колата и към електрическата мрежа на автомобила. Все преодолими проблеми. За ЕДИН ОТ ВАРИАНТИТЕ (който не е единствен) на тяхното преодоляване става дума в статията. А снимката на готовия събуфер от каталога на CONRAD, който се превръща и в главен герой на статията  е представена малко по - долу.

Кликнете за да се увеличат размерите на рисунката

Двете начертани „на коляно” рисунки – механична и електрическа, не претендират за 100% изчерпателност и пълнота, но отговарят на основните въпроси, когато в автомобила се монтира механично и електрически, реално възможно най - малкият, показан на снимката събуфер, в случая от каталога на CONRAD за 2012-2013 г.. (Има го и в електронния каталог на CONRAD за 2017 г.) Събуферът се поставя в предложената на рисунката механична, дървена конструкция (легло) и отгоре се притиска с дървена рамка с метална мрежа с 4 х 4 мм, размери на отделното квадратче. Рамката, влиза в леглото и се стяга със самонарязващи се винтове с дължина около 4 см, отстрани през страничните му стени. Тя и ограничава движението на събуфера в леглото и напред, защото му обхваща тялото отгоре и отстрани. Изработва се на място при поставен събуфер в лявата част на леглото (не е показана на рисунката). Събуферът така ограничен, остава в лявата страна на леглото. Допълнително ограничение се прави от дясната страна на събуфера с летвичка залепена за дъното на леглото, опряна плътно в тялото му (непоказана на рисунката). В дясната страна на дървеното легло, над ограничителната летвичка остава достатъчно място за да се направят всички съединения на кабелния сноп към него (чинчови съединения, такива с кабелни обувки и др.). и да се изведе кабелния сноп, който се стяга за леглото с притискаща скоба. Между нея и кабелния сноп се поставя парче гума с дебелина няколко милиметра. С цел визуално наблюдение за състоянието на трите ел. съединения с кабелни обувки на събуфера (+12V, REM, общ.), срещу тях от дясната страна на леглото може да се направи правоъгълен отвор с размери примерно малко по - малки от колкото  на кибритена кутия. Същото дървено легло на събуфера, както се вижда от рисунката се стяга с болтове и гайки М6 за предварително направена дървена или метална стойка в багажника на автомобила. Целта тук на направения компромис, както вече беше отбелязано с малкия като размери събуфер е да не се губи значително място в багажника от обема на дървеното му легло. Друга перспектива, свързана с разходи на време е да се вгради събуфера в някаква кухина на багажника – при възможност. Тогава необходимостта от дървеното легло (тук в кухината, то може да се замени с такова например, отлято от лепило заедно с подходяща тъкан, както е показано и в Интернет пространството) и стойка за него отпада.

За използването и практическото прилагане на електрическата рисунка се изискват познания, квалификация и известни навици за работа с електрически проводници, проводници с ширмовка, кабелни снопове, прокарване, закрепване и монтаж на кабелни снопове, кабелни обувки, чинчови съединения, тяхната изолация, монтаж, контрол и др. Желателно е проводниците „+12V червен цвят” и „- син цвят„ с които се захранва събуфера да са около 6 - 10 кв.мм, заради здравината на кабелния сноп, а не от електрически съображения. Тук икономическата страна на въпроса за около 7 м „+12V” кабел и 3-4 м „-„ кабел е желателно да се пренебрегне. Някак трябва да се “преживее” факта, че тези два проводника е по – добре да бъдат примерно два пъти по – дебели от необходимото с цел механична здравина на кабелния сноп и съответно малко по - скъпи.

Наличието на "патрон" - предпазител 40 - 50А на около 30 - 40 см от акумулатора на колата е задължителен от гледна точка на ел. безопастността за автомобила и водача при експлоатацията на събуфера (късо съединение +/- 12V от мех. удар, лошо затегнати кабелни обувки на захранващите кабели, отвиване по време на движение, искра между +/-, възможен пожар и др.).  Преминаването на „+12V” проводник (с червен цвят за удобство) от отсека с акумулатора и двигателя в отсека със седалките е желателно да стане през кръгъл изолатор от бакелит, предварително залепен с епоксидна смола в технологичен отвор в ламарината на колата някъде зад жабката. Може да се използва част от гнездо на стар предпазител, отрязано с ножовка. След като „+12V” кабел с червен цвят премине през кухия кръгъл, залепен изолатор през ламарината, може след настройката на събуфера и механичното закрепване на леглото му, да се покрие със силикон мястото на преминаването на кабела през изолатора от към страната на двигателя. L и R изходите на радиото (ако има такива?? е добре ...) се свързват с L и R входовете на събуфера с екранирани проводници с чинчови съединения и са с дължина 5 - 7 метра. Когато си купувах, по - точно сменях радиото за колата избрах такова с възможност за възпроизвеждане от CD и флашка и погледнах на задната му плоча има ли две букси за включването му към събуфер, а също така и предвиден ли е поне трилентов еквалайзер. Същото естествено беше отразено и в описанието му за експлоатация. Идеята за включване на събуфер към него също освен като снимка на кутията беше отразена и в цитираното описание и схеми към него. Оставаше "мнооооого" малко да се направи. Да се укрепи механично заедно с предложеното за него дървено легло и електрически да се свърже предварително избраният и доставен, готов събуфер.

Предвиденият заедно в комплект със събуфера потенциометър се закрепва механично на удобно за водача място и електрически се свързва със събуфера с предвидения за целта кабел и ел. съединител към него. REM проводникът от радиото до събуфера е с дебелина около 0,5 кв. мм. също многожичен и  завършва, но с една кабелна обувка от към страната на събуфера и дължина 5 – 7 метра. С кабелни обувки от двете си страни са и кабелите с червен и син цвят. Както беше споменато, червеният проводник се прекъсва на около 30 - 40 см от акумулатора поради включването на патрон предпазител 40 - 50А. Този предпазител може да се монтира в пластмасова кутийка с прозрачен капак. Тя се закрепва механично някъде около акумулатора в отдалечено от двигателя място. Точната дължина на всички проводници се уточнва  според конструкцията на колата и мястото на закрепване на събуфера най - лесно с ролетка. Добре е да се остави и около 0,5 – 1 метър (допълнително от към страната на леглото със събуфера „гушка”) – дължина на кабелния сноп с помощта на която той ще се демонтира при необходимост. Удобно е понякога кабелният сноп да премине под вратите заедно с други проводници от ел. инсталацията на автомобила, преди да постъпи в багажника. Предварително снопът се покрива с един или няколко слоя изолационна лента и се укрепва така, че да не се премества или търка по време на движение на автомобила и при поставянето на багаж в багажника или в отсека със седалките.

Превключвателят POWER MODE е в дясно положение - REMOTE WIRE. При свързан проводник REM към събуфера и изключено радио ( или свален преден панел на радиото), консумацията на събуфера е 0 (нула) mA.

Настройката на събуфера най - лесно се прави на слух с отвертка, като се използва описанието му от завода производител – кой потенциометър на лицевата му плоча за какво служи. Предварително в механичната конструкция на дървеното легло от първата рисунка, срещу потенциометрите за настройка се разпробива общ правоъгълен отвор (или отделни отвори) през който да минава отвертката с която да се въртят потенциометрите при настройката след закрепването на събуфера. Желателно е това да става по метода на последователните приближения (няколко пъти) към желаното от водача на автомобила.

Започва се с избрано ниво звука, което ще се слуша в автомобила и е изобразено на индикатора на радиото с число. То се задава с копчето  (енкодера) на радиото - стъпково. Примерно - число между около 5 и до около 30. Това са съвсем ориентировъчни значения и често се определят от това, може ли да се поддържа някакъв разговор в автомобила, като същевременно се слуша и музика или се задава такава сила на звука, че възможността за разговор отпада автоматично.

LEVEL - Аз лично бързо се отказах от максимума на номиналната мощност на събуфера. При нея треперят седалките, кормилото, огледалото за обратно виждане и звукът от музикалната композиция както е прието да се казва в такива случаи се чува на "съседната улица" и на "следващия сфетофар". След като наблюдавах този феномен 2-3 секунди, ограничих мощността му с първия от потенциометрите на събуфера LEVEL до няколко десетки вата, част от които които може да се понася нормално в автомобила заедно с останалите 4 трилентови високоговорителя, и да се изпитва удоволствие от това.

BASS EQ - Задават се примерно първоначално 20 -  40 градуса завъртане, които са еквивалентни на регулатора в радиото с колко dB да се повдигне нивото при настройка за събуфер. След като тук в багажника е зададено някакво ниво, в това отношение, радиото може да не се пипа за други такива настройки. С други думи на радиото що се касае събуфера се задават 0 (нула) dB. При следващи корекции може леко да се промени настройката в багажника за която стана дума.

PHASE - В литературата се споменава за звуковото поведение на един и същ събуфер в различни обеми. На слух с отвертката се търси  напасване на събуфера и обема на салона на автомобила. Може да се започне със средно положение на потенциометъра и ако е необходимо да се върти за да се избегнат неща, които правят звука с нещо по - лош като качество от определено ниво. Търси се такова положение на оста на потенциометъра при което да отсъстват неща, които вредят на звука.

FREQ - В предвидения диапазон от честоти 80Hz - 200Hz, а някъде в документацията на събуфера, включително и на кутията в която е опакован 40Hz - 200Hz, първоначално може да се започне с потенциометър завъртян до крайно дясно положение и в следващите регулировки да се остави на по - ляво положение, според предпочитанията на водача.

От време на време може с допълнителния потенциометър до водача да се коригира нивото на звука на събуфера в зависимост от записа на някоя от музикалните композиции, например басите станат изведнъж много силни или много слаби.

Може да се използват още понятията „сочен” и „обемен” звук, популярни още от 80 – те години, като събуферът в съчетание с 4 - те трилентови високоговорителя допринася звукът в колата да стане още повече „сочен” и „обемен” поне доколкото това е възможно. Това става след настройка с еквалайзера на радиото с цел възпроизвеждането на записаната музикална композиция от 4 – те споменати няколкократно трилентови високоговорители, като се отчете и предвидената настройка в радиото, която е свързана със събуфера. Наличието на НЧ, СЧ, ВЧ, за 4-те високоговорителя в колата и около и под 100 Hz, за събуфера са задължителни да присъстват в записа на  музикалната композиция, която се възпроизвежда от радиото (флашка или CD диск) по време на настройката на събуфера. При възпроизвеждането се отчита и влиянието на потенциометъра, свързан със събуфера, разположен в близост до водача. С него регулирането на силата на звука му става в границите, зададени при регулировката на събуфера. С други думи, ако са зададени около 20W (с  LEVEL) мощност на събуфера в багажника, то с този потенциометър до водача, силата на звука му ще се регулира от нула до около 20W. A, ако в записа присъства за момент някъде и дишането на изпълнителя и това дишане се възпроизведе от 4-те високоговорителя в колата, това, вече е бонус. Така се контролират едновременно звукът и от 5 – те източника на звуков сигнал в колата – „сочният” и “обемен” звук (от 4-те трилентови високоговорителя и събуферът и при възможност някъде за момент ... дишането на солиста или на солистите в групата, която звучи в момента. То - дишането е като „черешка на тортата”) при настройката и при слушането на записи в колата след това при възпроизвеждане. След настройката са възможни експерименти – как звучат музикални композиции МП3 с размер – 2...3 MB, записани примерно преди 10 - 15 години и точно същите такива, при които звукът започва да става „сочен” – от 6...7 MB и нагоре, средно около 10 ... 15 MB и малко повече, записани в МП3 формат в днешно време след направената им от някого компютърна обработка.

Тук важи елементарната истина, че няма как да се възпроизведе и слуша "сочен" звук в автомобила с участието на събуфера, ако: 1) на записа в носителя на звука той не е ... също "сочен", не съдържа материал - (НЧ, СЧ, ВЧ) за 4-те трилентови високоговорители и около и под 100Hz за събуфера в конкретния разглеждан случай в статията;  2)  с еквалайзера на радиото и допълнителният потенциометър на събуфера не е направена правилна настройка и това трябва някак да се контролира - с числа по време на запис (в конвертора за МП-3 с коефициента KBPS и с размера в МВ). Така също и в автомобила при настройка с еквалайзера на радиото с CD устройството (трябва ли някой от честотите да се повдигнат и с колко dB) и  на слух при възпроизвеждане на музикалните композиции. 3) Върху пожеланието "обемен звук", поради наличието на 4 - те трилентови звукови източника, може да се повлияе положително до някаква степен с регулировката на: 3.1 на баланса на звука между лявата и дясната страна и 3.2 на относителното ниво между предните и задните високоговорители.

И едно пожелание: Да се слуша качествен звук и музика е желателно на качествен път от първи клас и по - висок. Може разбира се и при второкласни такива, но от тук нататък при третокласни и по - лоши пътища вече процесът се превръща в ходене по мъките, тук дупките по пътя са по - важни от това има ли сочен и обемен или друг харесван звук...

Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов

e-mail: