ИЗБИРАМЕ  САМИ  ВАРИАНТ НА ЕЛЕКТРОНОЖ ЗА РАЗПЕЧАТВАНЕ НА ПЧЕЛНИ ПИТИ 

Печели ли електрическия нож при сравнението му с паровия? 

д-р инж Иван Парашкевов                           

До като пчелина не е голям, времето употребено за разпечатване на пчелните пити не е много. А, когато семействата, като количество вече са над първото двуцифрено число, да се разпечатва с вилица е досадно, уморително, трудоемко и неефективно. На преден план излиза един проблем „разпечатването като слабо звено”, който се цитира в пчеларските Интернет – сайтове и в литературата по въпроса. И една от съставките на това звено е елементът с който се разпечатва. Тъй като броят на кошерите не е чак толкова голяма, че да се стигне до разпечатващата машина, то изборът, който се прави е свързан с някакъв вид нож за разпечатване. Възможен е вариант в който се използва и някакво друго средство с което например могат да се разрушат капачетата на килийките на пчелните пити, преди тяхното центрофугиране. Тъй като материалът, който засяга разпечатването е голям като обем, в статията се разглеждат само основните възможни за повторение или експлоатация  конструктивни варианти на електроножове, така също и някои от особеностите на тяхното приложение при работата с тях.

Стои си проблемът да се предложи нещо ново за разпечатване на пити, достъпно за всеки и най – главното в крак с техническия прогрес.

Трябва  при възможност пчеларят да си направи или закупи приспособление за разпечатване, желателно с помощта на електрически ток – например електрически нож.Той както е известно е предназначен за разпечатването на пчелните пити преди поставянето им в центрофугата.

Практиката е показала, че самоделните конструкции, излизат в много случаи значително по – евтино от най – евтините задгранични такива, предлагани във фирмените каталози.

Първият проблем, който се явява е „конкуренцията” на ножа, работещ с пара, който се е доказал пред няколко поколения пчелари и никак не е лесно да бъде заменен с нов и по – добър.

Ножът, който работи с пара (казват по – възрастните пчелари и тези, които са работили с него, много икономисва времето. Разпечатва бързо и качествено, не разваля пчелните пити след като се усвои една определена скорост. Даже и при подвижното пчеларство може да се осигури газ или подходящ съд с вода, който да работи като паропреобразувател. Известният от миналото парен нож разпечатва бързо и качествено, не разваля пчелните пити. Цитираният парен нож се е наложил с това, че парата поддържа температурата на металното му острие приблизително 100  С  с висока от практическа гледна точка на разпечатването точност. С други думи, той не може да се прегрее с по – висока температура от тази на парата. Както показва практиката, тази температура се е доказала през годините, тя е високо технологична, с нейна помощ се разпечатва много по – бързо, отколкото с острие нагрято, например до 60 градуса, чиято скорост на разпечатване е с малко по – добра от тази на металната, пчеларска вилица и която някъде се препоръчва в литературата.. Процесът на разпечатване с около 60 градуса на металното острие е няколкократно по – бавен.  Затова и тези пчелари, които са работили с парен нож или други, които искат да си купят електронож, търсят същата скорост на отпечатване, но с по – тънко метално острие. Известно е, че на паровия нож, то е кухо за да влиза в него парата.

От друга гледна точка, парният нож има недостатъци свързани с експлоатацията му, относно поддържането и употребата най – често на включен в електрическата мрежа котлон, който загрява съд с вода под налягане (паропреобразувател). Този съд с вода и с пара посредством гъвкава тръба (шланг) е свързан с кухото острие на парния нож. Освен това, ако с него работи жена, то на ръката и е тежко. Пък и дълго се загрява в началото.

При замяната на парния нож за разпечатване с електрически, цитираните котлон,бутилка с газ или дърва (огън) нагряващи съд с вода са заменени със силов трансформатор, а кухото режещо острие с плоско такова, което както показва експлоатацията, е по – удобно за пчеларя при разпечатването на пчелните пити. Както става ясно, електрическият нож има някои основателни предимства пред парния. Нормално е всеки мислещ пчелар да се интересува от подобряването на процеса на разпечатването на пчелните пити.

Има го този проблем, такъв електронож, не можеш да го сглобиш на коленете си. Ще се наложи да се използват определени умения,  условия за работа с електрически ток, създадени и натрупани през годините. Опитът при създаването на подобни нестандартни, технологични приспособления показва, че kaкто беше отбелязано, те са  по – евтини от предлаганите аналогични такива във фирмени каталози и в много от случаите не им отстъпват по качество.

Много пчелари продължават да си използват паровия нож и не крият наслаждението си при разпечатването на пчелните пити. Наричат работата си с него – стар, изпитан, добър способ за разпечатване. Казват за него, че е тежичък и дълго се нагрява в началото. Но държи стабилна температура равна на тази на парата, която е приблизително 100 С. След като пчеларя свикне да работи с него, то обикновено подчертава, че е отличен апарат и все едно, че „сваля кожата” на меда в непрекъснат слой. При това, даже неравните пити се изравняват.

Ножът, който работи с пара (казват по – възрастните пчелари и тези, които са работили с него по стечение на обстоятелствата е апаратът с който най – често се сравнява),е много полезен апарат.

Ножовете с пара са от миналото. Поради липса на разумна алтернатива и досега някои пчелари ги използват. Не е задължително това да става само на стацинарния пчелин. Нищо не пречи, да се използват и при подвижното пчеларство. Паропреобразователят трябва да се приспособи за огън, може за някаква подвижна печка (на дърва или електрическа, за която е нужен генератор). Вкарай малко дърва да горят и работи час – друг в повече. Лошото на този вариант е, че някой трябва да се грижи и за  огъня. А както е известно - излишни ръце през лятото на пчелина най - често няма. През медосбора времето е скъпо, защото разпечатването не е единствената, а е една от многото технологични операции на пчеларя. Като прибавим към огъня, наличието на шланга с дължина няколко метра, удебеленото острие и невъзможността да се задава друга температура, различна от 100  С, желанието на пчеларя започва да се „наклонява”   в   полза на варианта с електрическия нож за разпечатване с плоско острие с дебелина до около 1,5 мм. Който се смущава от съпътстващите проблеми, той може да разпечатва с пчеларската вилица, още повече, никой не го задължава, да използва парен или електрически нож, единият от които изисква, бутилка с газ или дърва за  огън и неговото поддържане от помощник на пчеларя, а другия наличие на електрическа мрежа. Може дълго да се говори за вида на електроножа и с какво електрическо напрежение се захранва, дали за целта може да се използва акумулатор, например от колата при подвижното пчеларстване или както беше отбелязано, това да стане директно от електрическата мрежа или посредством силов трансформатор, придружен или не от изправител или стабилизатор на напрежението.

Но е задължителна маса за разпечатване. Много мед и разпечатки падат с какъвто и нож да се разпечатва и медът трябва да бъде отцеден. Материалът за масата и нейната конструкция е голям като тема и е предмет на отделна статия.

Електрическият нож след първоначалното му включване се загрява по – бързо от паровия. Отзивите, които съм чувал са различни и зависят главно от това, какво е замислил и как го е  реализирал неговият конструктор и най – често и изпълнител, най – малкото каква температура и вид на металното острие е избрал за разпечатване и може ли тя да се променя по желание на пчеларя в процеса на работа  му.

По стечение на обстоятелствата с тази тема се занимавам около 10 години, без да спазвам някакви срокове или да се отчитам някъде и пред някого.  Получените резултати съм публикувал в сп. “Радио, телевизия, електроника”, в сп. “Пчелин”, и в двата български интернет – сайта “Пчеларство.bg” и “Пчеловодство в Болгарии”. Имам и такива, които съм реализирал практически, например, които имат два ножа и позволяват вместо един човек с тях да работят двама, не съм  одобрил вида на нагревателите, общият обем с металното острие и не съм ги публикувал, но съм отчел и от тях предимствата и недостатъците им и техни следващи подварианти съм експериментирал и те са публикувани. Нагряването им се осъществява без наличието на нагревател и остриетата им не са удебелени, като това на паровия нож. Като имам пред вид прочетените статии за електроножове в Интернет, така също за реализирани от пчелари в сп. “Пчеларство” от 1956 г до 2006 г и разговорите с колеги, които са направили същото със сп. “Пчеловодство” на тази тема, получените отзиви по електронната поща от пчелари от Русия, Украйна, Грузия, Латвия и др., а така също, конструкцията на предлаганите от известните фирми и от  пчелари - електроножове, стигнах до следните изводи за основните варианти и  възможности на реализация на електроножовете, които са удобни за използване и повторение:

ВАРИАНТ ПЪРВИ. Използва се голям ток, който загрява острието на електроножа при много ниско напрежение. То е разцепено от едната си страна, има формата на латинската буква „U” и може да се каже, че почти дава захранващия го трансформатор “накъсо”. Това не става на практика, защото съществуват няколко метра съединителни проводници между тях, които също се загряват в някаква степен. Токът е с големина примерно от 5 до около 50 ампера и при желание може да бъде измерен. Захранващото напрежение е между 1 и 3 волта (това са примерни значения). Предимството на този нож е това, че е тънък (около 0,9 – 1,5 мм) и температурата му може да се задава, разбира се с определена точност, която както се оказва не е от решаващо значение. За целта е необходимо да се включи подходящ терморегулатор (термоконтролер). Непрекъснато се наблюдава текущата температура на металното острие на цифровия индикатор на контролера. Във всеки момент от времето, може да бъде заменена с друга, според желанието на пчеларя. Не е необходимо да се преследва висока точност на поддържането и, например част от градуса. Примерно плюс/минус 3 ...  5 градуса е напълно достатъчна и няма защо да бъде подобрявана, защото въвеждането на по – сложен закон на регулиране ще вдигне рязко цената на терморегулатора, което не е необходимо. Както се подразбира, това, че ножът (металното острие) е тънък се дължи на отсъствието на нагревателя, защото самото острие на ножа вече освен, че се използва за рязане, то се нагрява от протичащия през него ток.. Недостатъците на този вид ножове, се свеждат до това, че управляващите ги блокове са с по – голям обем.

Захранващият трансформатор е с мощност от порядъка на няколко стотин вата, особено при вграждането и на втори нож за разпечатване, предназначен за помощника на пчеларя.

Електрически нож „Момент”

В. Гейгер

Своят електрически нож го изобретих още през 1975 г. и до 2000 г. го използвах, като обслужвах 30 семейства на участъка, на който си разположих кошерите. През 2000 г. се наложи да напусна Казахстан и да отида в Германия, където го изработих наново. Направил съм много неща, които ми помагат в работата с пчелите, но сега ще разгледам конструкцията на електроножа (виж рисунката).

Привеждам го в работно състояние с натискането на педал 7 с крак. При това на трансформатора 6 се подават 220В, и след 2-3 секунди може да се пристъпи към разпечатването на пчелните пити. Ножът осигурява висока производителност, а изолиращият (понижаващият) трансформатор с вторично напрежение 0,7В е безопасен при работа. Той се намира в пластмасова кутия 8. В качеството на режеща основа 1 може да се използва пчеларски или кухненски нож от неръждавееща стомана с дебелина 1,5 – 2 мм. ДЪрвената ръкохватка е от буково дърво, като в нея пробих два паралелни отвора от единия до другия и край с диаметър 6 мм. Режещото острие на ножа го закрепих към дървената дръжка със шпилки 2 с дължина 170 мм и диаметър 5 мм в единия край с резба.
Технологията на сглобяване е проста. Сгънах шпилките, като отмерих 30 мм от края като толкова е мястото с резбата с помощта на която фиксирам дръжката и закрепвам изводите на електроножа. След това излизащите от дръжката шпилки ги допрях до металното острие и определих местата в които трябваше да направя двата отвора за тях. След това поставих в отворите шпилките и от обратната страна ги заварих с неръждавеещ електрод с диаметър 2 мм, после шлифовах заваръчните шевове. След това с диск с ширина 2 мм с ъглошлайф направих прорез по цялата дължина на ножа. Широката част на острието го заточих на шмиргел. С гайката 4 регулирах наклона на режещата част на ножа, като периодически, но не често подрязвах дръжката в страничните и части в мястото на излизането на шпилките.
Към краищата на шпилките затегнах гайки към тях свързах проводник 6 квадрата в гумена изолация и дължина 3 метра.
Предвидих и акумулаторно захранване от стар акумулатор от товарен автомобил от 12 на 2 В. Той може да работи в продължение на 20 часа. Наложи се да преправя и едно зарядно устройство от 12 на 2 В.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2010/9
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов

ВАРИАНТ ВТОРИ. Може както беше отбелязано във ВАРИАНТ ПЪРВИ, да се добави още един нож. Така разпечатващите стават двама. И това не е малко предимство.Температурите на остриетата на двата електроножа са еднакви (с допустима от практическа гледна точка точност). Недостатъците са като на ВАРИАНТ ПЪРВИ. Регулирането на температурата на втория нож е косвено, в първия е пряко.

ВАРИАНТ ТРЕТИ. Използва се високо напрежение ( ~220V), и малък ток (по – малък от 1 ампер или около него). На този вариант са се спрели много фирми производителки или разпространителки на нестандартни, технологични приспособления в пчеларството. Виждал съм и реализирани от колеги пчелари.Предимствата на този вариант се свеждат до това, че практически електронния блок, който управлява тока протичащ през нагревателя, може да се побере в дръжката на електроножа, включително и регулаторът на температурата на острието му, ако има такъв. Освен това електроножът не е тежък, обикновено от дръжката му излиза един мрежов шнур и това е което се вижда отстрани. 

Недостатъкът на подобен вид конструкции е този, че металното им острие и нагревателят са едно цяло и общата им дебелина няма как да бъде по – малка от 5 – 7 мм. Опитът от работата с тях, показва, че може и така да се разпечатва. Разбира се,

непрекъснато трябва да се отчита техниката на безопасност, все пак работещия държи апарат с напрежение на нагревателя ~220V и трябва да внимава за да спазва акуратно  изискванията на техниката на безопасност.

ВАРИАНТ ЧЕТВЪРТИ (МЕЖДИНЕН1). Захранващото напрежение на електроножа е 12V...15V и може да се захранва от акумулатор на автомобил или от трансформатор, изправител или стабилизатор на напрежение също 12V...15V. Предимствата на този подвариант (междинен1) се свеждат до това, че токът и напрежението с които се захранват са в “поносими” от конструкторска гледна точка граници. Ако се изработи управляващ, захранващ блок на този електронож, то той ще бъде с по - малки габарити от този на ВАРИАНТ ПЪРВИ например. Тъй като е известно, че електроножа се използва около 2 месеца през годината, то може да му се търси захранващ блок само за това време, което значи, че може да не се изработва. В най – упростения си вид, температурата на острието му може да се задава с промяна на напрежението на захранващия го източник. Ако той е автомобилен акумулатор, може да се направят изводи от нагревателя и с тяхното превключване да се задават няколко температури с определена точност, например 60 С и 100 С само с две фиксирани напрежения. Недостатъците на подобен модел електроножове се свеждат до това, че макар и с малко, увеличават грижите на пчеларя, в период в който, той е достатъчно натоварен. Трябва да търси, (ако не си го е намерил за постоянно) захранващ източник на електроножа както се подразбира – или сам да си го направи или да си го купи. Конструктивният му недостатък се свежда до това, че острието му, както и при ВАРИАНТ3 е удебелено, защото там е разположен нагревателя и някой също трябва да го реализира. Разпечатването с него е възможно и напълно приемливо като на ВАРИАНТ3.

Електрически нож

Електрически нож със самостоятелно изработване на нагревателя

 Сп.”Пчеловодство”2009/7 стр.39, 40
В.Р.Прудникович

Реших да изработя електрически нож (рис. 1). За основа на нагревателния елемент взех малък бързовар. Разгънах спиралата за да я превърна в изправен нагревател, когато започнах да я сгъвам за да придобие „U” – образна форма, той се счупи. Така аз счупих няколко нагревателя. Тогава за основа на бъдещия ТЕН (термо електро нагревател), използвах терморегулатор „АТР-2” от стар хладилник.

Външния диаметър на медната тръба е 3 мм, вътрешния – 2 мм. Който реши да си прави електронож с тази идея, използвайте тръбички само от старите модели хладилници. При изготвянето на ТЕН-я възникна въпрос: как да се изолира нихромовия проводник, който ще нагрява стените на медния капиляр и е напъхан в него? Най – подходящия материал се оказа – стъклотъканта. Медната тръбичка трябва да се изправи отначало с ръце, а след това с чук от твърдо дърво или гума на дъска. За да се започне изработването на ТЕН-я, са необходими следните материали и оборудване: тръбичка медна с диаметър 3 мм, дължина 440 мм; нихромов проводник с диаметър 0,5 – 0,6 мм, с дължина 480 мм; 20 конци от стъклотъкан 0,7 м; силикатно лепило (течно стъкло); две текстолитови пластини15х25х4 мм;меден проводник двужилен със сечение 1,5 кв. мм с дължина 2 метра; менгеме; дрелка; пчеларски нож. Мисля, че това е всичко необходимо. Започваме да изработваме пчеларския електро нож. Единият край на тръбичката стискаме не много силно в менгемето, като от едната страна остава да стърчи 15 – 20 мм. Пъхаме в нея от задната и страна нихромовия проводник (краят на нихромовия проводник трябва да излиза из тръбичката на 25 мм), на края на който закрепваме държач (може временно лустърклема – допълнение при превода), за да може да се върти с пръсти. Изтегляме от тръбичката бъдещата спирала (нагревател) на 25 мм. При помощта на лепилото БФ („Момент” или силикатно), закрепваме края на конеца и едновременно въртим проводника с лявата ръка. Постепенно изтегляме проводника и го навокряме него и конеца със силикатното лепило. След завършването на намотката още веднъж намокряме с лепило и добре подсушаваме. Получената заготовка лесно влиза в медната тръба, закрепваме я от двете страни на тръбичката с помощта на стеклоконци и силикатното лепило и отново изсушаваме. Сгъваме нагревателния елемент в “U” образна фигура. Това действие е най – добре да се изпълнява с ръце за да не се счупи ТЕН-я. По осевата линия на ножа пробиваме три отвора с диаметър 2,4 мм (за да направим след това резба за винтове М3) и едно – от страничната стена на дръжката за да има място за силов проводник с диаметър с диаметър 5,5 – 6 мм. За закрепването на проводниците, както от ТЕН-я, така и от силовия проводник изработваме клемна (колодка) (текстолит 4 мм), която се състои от две половинки (рис. 2). Събираме ги заедно и пробиваме отвор за винт М3. Съединяваме пластините с винт и притискаме в менгемето. Отгоре пробиваме два отвора 2 мм на разстояние 15 мм едно от друго. След това не изземвайки заготовката, ги пробиваме със свредло 3 мм, но без да стигаме до края около 3 мм. В тези вдълбавания поставяме предварително калайдисаните с помощта на поялник и колофон медни тръбички с дължина 10 мм и диаметър 3 мм. Изводите на ТЕН-я прекарваме през пробитите отвори в ножа. В пространството между двете тръбички го заливаме с олово за по – добра топлоемкост. Изработваме капака от неръждавееща ламарина. В нея по осевата линия пробиваме три отвора с диаметър 3 мм и закрепваме на ножа с винтове 3 мм. От лицевата страна изрязваме краищата на винтовете с помощта на ръчна или автоматизирана пила. След това пристъпваме към монтажа на силовата част. Едната половина на клемника го закрепваме към ножа с болтче 3 мм. Така е много по – удобно да се прави монтаж. На нихромовия проводник надяваме тръбичка и я поставяме в гнездата на клемника. След това вземаме проводник с медни жила с не по – малък диаметър от 1,5 мм. Краищата ги почистваме от изолацията на разстояние 8 мм. Калайдисваме и въвеждаме в дръжката на ножа. Калайдисаните краища поставяме в тръбички и ги нагряваме с поялник. Може да се използва каквото и да е закрепване на проводниците според извършващия монтажа.
В същата последователност преправих и паровия нож. За целта при помощта на газова горелка отделих стъпалото на горната част на ножа. След завършването на всички монтажни работи, втората половина на клемника поставих на мястото си и закрепих с гайка М3. В медните тръбички с диаметър 8 мм, които се намират на входа в паровия нож, пробих два отвора с диаметър 3 мм. След всички монтажни работи запоих съставляващит на ножа към горната основа.
Основните характеристики на ножа: сила на тока 4 А, напрежение 8 В. Токът се подава чрез регулатор на напрежение. След загряването на ножа токът трябва да се намали до 3 А. Използвам електрическия нож няколко години.

Електронож „ПАВИК”

Ю.М. Гуслин

За пчелния нож основно значение имат качествената стомана, закаляването и правилното и заточване. За електроножа освен това са важни типа на нагревателя, неговата надежност, безопасността, габаритните размери и експлоатационните характеристики. За конструкцията като цяло е необходима и технологичност, удобство в експлоатацията и дизайн. В днешно време се използват два типа електроножове: с разрез по острието по който се пуска ток от понижаващ трансформатор, и с вграден нагревател. Недостатъците на първите са: сложната конструкция на острието и необходимостта от използване на специален трансформатор, нещо, което значително повишава стойността на изделието и прави задължително използването на напрежение 220В. Електроножовете от втория тип са получили значително разпространение, но имат редица проблеми с изолацията на нагревателя. В условията на повишена влажност и течностност на продукта, нагревателят трябва задължително да се запечатва със специален кожух или капачка. Конструкцията му напомня многослоен сандвич, който се състои от острие, нагревател и защитна капачка от тънък метал. При това и самият нагревател се състои от токопроводящ материал и защитна изолация. И като извод се получават пет различни слоя, които трябва плътно да се съединят по между си. Тъй като всеки материал има различен коефициент на разширение, то при нагряването на такъв сандвич всички слоеве започват да се изместват и влияят на конструкцията на всякакви съединения даже се стига до разкъсване. Налага се капачката на нагревателя да се прави с контактно заваряване, конструкцията е нехерметична, неразглобяема и не подлежи обикновено на ремонт. При това във връзка с голямата дебелина възникват проблеми при заточването на режещото острие.

За да се избегнат горепречислените недостатъци в моята конструкция аз употребих металокерамичен нагревател. Това е метална подложка с дебелина 0,8 мм, на която са нанесени изолиращ лак, резисторна пътечка и втори слой лак. Нагревателя се обработва при 900 С. На него не са му страшни нито прегряване, нито окисление, общата дебелина не превишава 1 мм, топлоотдаването му е в 1,5 – 2 пъти повече, отколкото при другите типове нагреватели. Острието на ножа е изпълнено във вид на контейнер с дебелина 1 мм, което съвпада с формата на нагревателя, който се поставя отдолу и се запоява по контура с оловно-сребърен припой. Оловото по – добре провежда топлината, отколкото стоманата, което изключва температурната деформация на острието. Контактните проводници направо елизат в тръбното тяло на дръжката, което ги предпазва от повреждане и облегчава технологията на сглобяване.
Техническите характеристики: габаритите на острието 2х40х230 мм; масата е 300 г; работната температура 60 – 80 С; мощността на нагревателя 25 Вт; Време за нагряване 60 с; Захранване от акумулаторна батерия АБ 12В; Зарядно устройство за 12 В; Понижаващ трансформатор 220/12В; времето за непрекъсната работа е неограничено. За изобретението получих патент от Украйна ( N52778), подал съм заявка за патент от РФ.
По такъв начин получих лек, удобен и не скъп нож със съвършенно гладко острие (без изпъкнали елементи), което лесно се заточва, даже и в полеви условия. През 2010 г. повече от 500 пчеларя от Украйна и Русия изпитаха моята конструкция на електронож и дадоха положителни отзиви.
Главната задача на пчеларския нож е да реже восъчните капачета. За целта освен оригинална форма, той трябва да има остро заточено острие от твърда въглеродна стомана, желателно неръждавееща. Защо производителите не правят качествено заточване? Първо, това е трудоемка и отговорна работа и изисква или специалист с висока квалификация, на когото трябва добре да му се заплаща или специализирано заточващо оборудване, което трябва да се купи. Второ, да се заточи може специалната въглеродна стомана след закаляването, а сивата неръждавейка, която използват за изработване на ножове в предприятието, да се точи може само един път – за предпродажна подготовка.
При сравнително неголеми обеми на производство, малките предприятия – произвеждащи пчеларско оборудване не могат да си позволят скъпо струващо оборудване и сложни технологии, които се изплащат за няколко години при непрекъсната работа. При това, тази истина е актуална и за западните производители на пчеларско оборудване. Трябва да се изясни на пчеларите, че добрият инструмент не може да бъде евтин. А в производството е нужна кооперация, за да могат големите предприятия да изпъляват сложните технологични операции за които имат оборудване и специалисти.
Трудът на пчелина във висша степен заслужава уважение и всяческо поощрение, а пчеларите в голямото си болшинство са достойни и уважаеми хора, затова и инструментът за тях трябва да бъде съответстващ: на достойните хора – достоен инструмент!

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2011/3
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов
 

ВАРИАНТ ПЕТИ (МЕЖДИНЕН2). Захранващото напрежение на електроножа, може да бъде 24V или 36V. В някои случай то  може да бъде малко увеличено, например пчеларят разполага с такива източници на напрежение. Щом нагревателят е оразмерен за 24V или за 36V, не съществува проблем, който да попречи идеята да бъде реализирана. Всичко останало написано за третия вариант в смисъл на предимства и недостатъци, се запазва. Този вариант  повтаря предходния. Както става ясно, разликата е в захранващото напрежение.

ВАРИАНТ ШЕСТИ Конструктивно съвпада с ВАРИАНТ ПЪРВИ, но в качеството на “упростен регулатор на температурата” на острието на електроножа се използва бутон (педал), който по време на разпечатването се натиска с крак. Захранването на металното острие се осъществява само по време на натискането на педала ( ел.ключа) Температурата на острието не се контролира и е колкото се получи.   Разпространен е и има част от предимствата и недостатъците на ВАРИАНТ ПЪРВИ.

Преди да се разгледа следващ вариант на електронож, трябва да се кажат няколко думи за конструктивната реализация на нагревателя върху острието на електроножа. Тук са възможни няколко варианта и подварианта. Нагревателят може да бъде с плоска или с кръгла конструкция. Може да бъде разположен над и под металното острие. Колкото са пчеларите, които са работили с такива електроножове, толкова са и мненията. Според някои колеги - пчелари е удачен варианта в който нагревателят е с кръгла форма (диаметър 5 – 7мм) и е разположен от горната страна на острието. Разположен е в керамични изолатори в кръгла метална тръба, която е закрепена по оста на острието. Изводите на нагревателя, както се подразбира са към дръжката на електроножа. Те преминават през капачка, която се използва и за смяна на нагревателя при евентуален негов ремонт. Тръбата не трябва да се запоява към металното острие с тинол или калай, понеже медът се използва за храна и не трябва да контактува с тях. Проблемът трябва да се реши по друг начин (може със стягане), за да се избегне запояването. Според други колеги, удачни са нагревателите с плоска конструкция. Реалните размери, обаче на острието, подобно на ВАРИАНТ ТРЕТИ, не могат да се намалят под 5 – 7 мм, тъй като и тук нагревателят и острието са опрени един до друг.

Другият момент е за пчеларите с няколко кошера, които искат да работят с температура на острието - малко под 60 С, независимо от бавната скорост на разпечатване. Това означава, че, ако не използва терморегулатор или поне регулируем източник на напрежение, нагревателят трябва да има 4 извода, ако се използва и автомобилен акумулатор  (за температури 60  С и 100  С) или само с два извода, ако се включва към регулируем източник. Цифровата индикация на температурата на острието е възможна. Може е да се използва и терморегулатор, който да поддържа температурата на металното острие по желание на пчеларя.

ВАРИАНТ СЕДМИ  Удобно е да се използва електрически поялник с кръгъл нагревател с тръбна форма. От нагревателя се изважда човката. На нейно място се поставя предварително подготвено острие, което да има цилиндричен участък (с диаметър на човката), закрепен перпендикулярно на режещата част. Той ще влезе в тръбния нагревател на поялника и ще нагрява режещата част. Има снимки на подобни ножове за разпечатване в Интернет. Както и при болшинството пчеларски ножове, получената температура не се контролира и в повечето случаи не се знае от пчеларя. Недостатък на този модел електроножове е малкият размер на острието и това, че поялника не се използва по предназначение, което се вижда по време на експлоатацията му като електронож това не е

много удобно, именно по тази причина.

При използването на 4 поялника, острието може да е значително по - голямо отколкото при един. Недостатъците на конструкцията са свързани с нейното усложняване. Тя става по - тежка и по - неудобна за работа. От мощността на поялниците се определя и температурата на металното острие.

ВАРИАНТ ОСМИ. Използва се токов трансформатор,  който има много по – малък обем и тегло от силовия такъв, използван при ВАРИАНТ ПЪРВИ, ВТОРИ, ШЕСТИ и ДЕВЕТИ. Недостатъкът му е същия, който имат токовите трансформатори. Ако по време на експлоатацията на електроножа се разхлаби връзката между острието и трансформатора, т.е. токовият трансформатор, остане без товар, (без острие, на празен ход) той дефектира с всички произтичащи от това последствия, включително и такива, които влизат в противоречие с техниката на безопасност. Tрябва да си призная, че само съм разговарял за този вариант, но не съм го виждал реализиран и "на първо четене" не ми е ясно как работи. Независимо от това, идеята за него си съществува.       

ВАРИАНТ ДЕВЕТИ. Същият като ВАРИАНТ ПЪРВИ, но без терморегулатор. Предположено е, че напрежението на мрежата „винаги” е 220V, а температурата на металното острие също „винаги” е такава, за каквато е преработен мрежовия трансформатор. Т.е. тя е 100 С или 60 С, толкова, колкото е избрано предварително. Недостатъкът му е невъзможността да се сменя температурата на острието по време на работа от пчеларя и големият обем на управляващият блок, също така, че температурата на острието му се мени при промяната на мрежовото напрежение. Предимство е неговата простота. Както се казва в такива случаи – няма никакви екстри.

ВАРИАНТ ДЕСЕТИ. Това е механичен вариант, в който острието на ножа се движи напред - назад.

То не е нагрято, по- късо е в сравнение с пчеларския нож, но има право на съществуване. Трябва често да се почиства, защото ще започва да залепва и по - трудно да се работи с него.

Предложените девет електрически варианта и един механичен са „утъпкани пътища”, но съвсем не изчерпват всички други възможности и подварианти. Достатъчно е да се спомене например - използването на метала от който се изработват косите за косене на трева, за острие на пчеларски нож, което, както следва от литературните и Интернет – източници също намира приложение и неуморната пчеларска мисъл търси начини да го вкара в употреба с помощта или без участието на електрически ток. И го прави успешно.

Какви са основните изисквания на пчеларите, които използват електронож в работата си?

На първо място, особено по – възрастните пчелари и тези, които са с “многото” кошери, искат да заменят парния нож, с кухото и дебело острие  с който са работили или са виждали с електрически. Това означава, че трябва да имат възможност да задават и нагряват острието на електроножа с температура също като на парата 100 градуса Целзии, а не с каквато се  получи. Именно парата  ограничава температурата на металното острие примерно на 100 С и това са го забелязали нашите по – възрастни и с по – голям стаж колеги - пчелари. Точността на поддържане на тази температура, както показва експлоатацията е +/-  няколко градуса и не е от съществено значение.

Безспорно негово предимство е малката дебелина на металното му острие – около 1,5 мм за разлика от кухото острие на паровия и възможността температурата му да се поддържа на това ниво на което е и на парния нож, така също да бъде променяна според желанието на пчеларя.

Електробезопастността на работата с електроножа на повечето от разглежданите варианти и подварианти се осигурява и от това, че напрежението на металното острие е около 2 до 36 волта. На входа на блока обаче, се подават ~220V и при експлоатацията на захранващия блок трябва да се спазват всички правила за безопасна работа, например: да се постави блокът на устойчиво, безопасно място, на което не е възможно да попадне вода или да бъде залят с нея. Мрежовият щепсел да не се включва в подвижен контакт, (разклонител) , който се намира на пода в краката на пчеларя и също може да доведе до противоречия с изискванията по техника на безопасността. 

Какво показаха резултатите от експлоатацията на електроножовете с нагрети остриета до 56 +/- 2,5 С? С  тях се работи добре, разпечатват не лошо, но както беше отбелязано, процесът е бавен и слабо технологичен. Особено, когато броят на кошерите е над няколко десетки.

След като разпечатвах няколко години и публикувах споменатите два варианта на електроножове с температура на острието малко под 60  С, получих много писма с мнения на пчелари. Тази температура е слабо технологична, както става ясно с нея се разпечатва бавно, независимо от това, че някъде се препоръчва от литературата. Болшинството пчелари продължават да правят сравнение с добрия – стар парен нож. Трябва да се отбележи, че не всички искат температура от 100  С, колкото е на парата. Една част от тях говорят за 80  С, други за 90, трети за случаи за които се пише и в Интернет за работа с температури на металното острие от около 120  С.

На практика се получи, че пчеларят трябва да може да зададе 100 С (колкото е на ножа с пара – първо изискване), и освен това при необходимост сам трябва да си избере желаната от него температура на металното острие от около 55  С до около 120  С,  (второто изискване), да има плоско, тънко острие, (трето изискване), към електроножа, който заменя паровият нож.

Това заключение доведе до вграждане в електроножа на температурен контролер, с помощта на който пчеларя, като натисне няколко бутончета, да може да си зададе температура на металното острие, която на него да му допада и тя се поддържа автоматично с определена точност. При това е налице и цифрова индикация на температурата на острието на електроножа.

Разбира се тези удобства оскъпяват конструкцията, но за сметка на това, свободата на избор на пчеларя се увеличава, което никак не е маловажно в случая. (Става дума за ВАРИАНТ ПЪРВИ и  за ВАРИАНТ ВТОРИ).

От друга гледна точка, парният нож има недостатъци свързани с експлоатацията му, по – точно на допълнителното оборудване, което „върви” с него (паропреобразовател, шланг с дължина няколко метра, нагревател или огън), относно поддържането и употребата най – често на включен в електрическата мрежа котлон, който загрява съд с вода под налягане. Този съд с вода и с пара посредством гъвкава тръба (шланг) е свързан с кухото острие на парния нож. Ако с него работи жена, то на ръката и е тежко. Осевн това и дълго се загрява в началото. Tемпературата на парата (условно приета за 100 С) е „вечна”, тя не може да бъде променяна по желание на пчеларя.

Колкото до тази температура, някои от колегите пчелари подчертават, че на основата на опита, който имат от експлоатацията на ножа, работещ с пара, неговата работна температура ги устройва напълно. Единственото предимство на паровия нож е възможността да се  работи с него при полеви условия без наличието на електрическа мрежа или на генератор при практикуването на подвижното пчеларство. Подразбира се, че  при практикуването на стационарно пчеларстване, това предимство на ножа с пара отпада.

Електрическият нож след първоначалното му включване се загрява по – бързо от паровия. За около 15 минути, от стайна температура, достига зададената такава от 100 С и след нейното установяване, за което не е задължен да изчаква, може да започне веднага работа. Това може да се види на цифровата индикация на на термоконтролера на електроножа.  Отзивите, които съм чувал за различните модели електроножове са различни и зависят главно от това, какво е замислил и как го е реализирал неговият конструктор и най – често и изпълнител. Много често се случва, основната му професия да не е  свързана с електричеството... От тук, често и следват възможностите на предлаганото изделие и мненията за тях.

Темата е огромна  като обем (виж сп. „Пчеларство”, сп. „Пчеловодство”, пчеларските, интернет сайтове, форуми и др.) и затова се ограничавам само с варианта на замяната на паровия нож с електрически с разцепено, метално острие по дължината му, температурата на което може да се задава по желание на пчеларя, както беше отбелязано в диапазона от 55 до 120 С. Контролерът премахва ограничението, електроножът да работи само с една температура. След установяването на температурата на металното острие, точността на поддържането и е от порядъка на +/- няколко градуса и както показват практическите резултати, да се преследва висока точност на поддържане не е необходимо. То е подпряно на керамична чаша за чай, в която се оттича мед от острието. Както е показано на фотографията, питите ги разпечатваме в зависимост от това как са разположени на масата (стойката) за разпечатване, като с режещо движение от долу на горе (kaто вариант, който не е единствен и задължителен) се снема тънък слой от восъчната запечатка, след което се продължава според външният вид на пчелната пита. Трябва да се работи плавно, равномерно с еднаква скорост и без да се бърза. Примерно по същия начин се работи с ножа нагряван от пара. Експериментално се подбира една скорост, която се поддържа след това същата от работещия с ножа. Не се допуска да се задържа режещото острие на едно място. При това рязането трябва да се извършва така, че острието да е постоянно потънало в процеса на разпечатване. При паузи в работата, ножа се изключва с мрежовия превключвател. В процеса на работа не трябва да се допуска прегряване на восъка. Ако питата е изпъкнала, металното острие свършва 100% от работата, т.е цялата. Не така стои въпроса, ако има неголеми вдлъбнати участъци по нея. Те не могат да се разпечатат от металното острие на електроножа и трябва да се обработят с пчеларската вилица в което няма нищо лошо. С други думи, ножът е полезен там, където пчелите надграждат питите. Снемането на запечатаният слой става заедно примерно с 1mm от дебелината и. С нищо не се влошават външния и вид, даже  използването на  електроножа го подобрява, тъй като питата става по – гладка. Освен това се облегчава работата на пчелите, те по – бързо я възстановяват.   Подразбира се както беше отбелязано, наличието на подходяща маса за разпечатване. Падналите отпечатки, трябва да могат да се отцедят за няколко часа и медът да се използва. Ако възможността за отцеждане не е предвидена, то минава време и медът кристализира, както е заедно с падналите отпечатки и за да се използва в този случай след прецеждане, трябва да се нагрява, което допълнително усложнява работата на пчеларя.

Електроножът има още заводското заточване на металното си острие. Колкото е по – остро острието, толкова по – добре. Обикновено ножът е остър и от двете си страни. С него може да се работи от горе на долу или от долу на горе. Някои предпочитат страничното разпечатване – от дясно на ляво или от ляво на дясно. Има такива пчелари, които от много разпечатване, така са се специализирали, че го правят на по – малко от 1 mm дълбочина, почти без да докосват меда. И някои от тях подчертават, че с такава голяма скорост не са разпечатвали до сега. Ножът влиза в пчелната пита като в масло. Скоростта е великолепна.  Качеството на рязане е отлично. А по – нататък като във всички технологични операции – пчеларят трябва да се приспособи към възможностите в дадения случай на електроножа и на избраната от него температура.

С вилицата, разпечатването става бавно, за разлика от електроножа, който с нищо не е не е по – бавен от паровия нож, когато питата (питите) са разположени на станока за разпечатване и което е най – главното, килийките при използването му не се развалят. Трябва да се пести труда на пчелите! По – добре да се натоварят с друга, полезна работа. Ако се използва четка с твърд косъм, валяк с игли или други подобни средства за разпечатване, килийките са съществено разрушени механически. А по – нататък, центрофугата трябва да е със задвижване от електродвигател. При такъв интензивен труд, когато има човек постоянно ангажиран да работи с електронож, в ден може да се работи и не повече 5 - 6 часа.

Ако пчеларят има някакви навици, то електроножът е отличен апарат, все едно, че снема „кожата” на пчелната пита в плътен слой – не по – лошо от паровия. При това даже неравните пити се изравняват. Както и при ножа с пара, тъй като отива много мед в разпечатките и някъде този мед трябва да се отцеди, а отпечатките да могат да се отделят преди следващото разпечатване – ваната, подходяща цедка и празна тенекия за мед също са задължителни и в станока и ваната под него,  след прецеждането ще останат само разпечатките, които след месец – два могат да се претопят за восък, а отцеденият мед да се използва по предназначение.

Електроножът е по – бърз в работата, но отзивите са различни, тъй като, както е известно, зависи от изпълнението му и от навиците и уменията за работа с него. Ако температурата на металното острие не се контролира, то при някои ножове, поради тази причина тя надхвърля 150  - 200 С и започва да мирише на карамел при разпечатването. Не рядко в подобни случаи, след отпечатването, стопения восък отново запечатва част от килийките. Някои от колегите пчелари се чудят какво да правят в подобни случаи...

Тъй като острието на електроножа е остро и от двете страни и затова няма проблеми с отпечатването. Може да се разпечатва, както беше отбелязано, от ляво на дясно, от дясно на ляво от горе на долу, от долу на горе. Като се натрупа опит, бялата запечатваща част се отпечатва практически от някои пчелари почти без да се допира меда и тя да е суха. Но това, го могат не всички пчелари. Не е някаква новост, а и някои колеги казват, че за ден отпечатват и центофугират сами мед около 700 - 800 кг, когатоса заети само с електроножа и центрофугата.

Разпечатването става обикновено в помещение в къща, в която има електричество, и мястото е достатъчно за какъвто и да е нестандартен, технологичен инвентар свързан с отпечатването.

Магазинната рамка се разпечатва за 6 – 8 секунди и цялата и повърхност става равна, гнездовите до 1 минута. Но е нужно да се натрупа и малко опит. На някои вдлъбнати места, както беше отбелязано, може да се помогне с вилицата. При използването на електрическия нож, всичко се упростява и разпечатването става акуратно и за секунди. Скоростта на срязването е добра. С електронож запечатаният слой се снема по – бързо от паровия и половин час подготовка, както става със съпътстващото оборудване на ножа с пара не е необходимо (паропреобразовател, тръби, средство за нагряване). Острият електронож не трябва да се огъва и добре отделя разпечатките от меда на пчелната пита, които падат в приготвената от долу  под станока за целта вана или тава.

Ножовете, вилиците, ножовете с пара, електрическите ножове, станоците за закрепване на питите за разпечатване -  по понятни причини, при всички пчелари това нестандартно оборудване не може  да бъде еднакво.  Кой с каквото има в наличност с това работи,  най – важното е, когато пчеларят реши да провери какво е направил през изминалия сезон - да има мед в тенекийте и бидоните в разумно количество, според възможностите си и в крайна сметка, доволни клиенти и плътно напълнен с „медови” пари портфейл.

В интернет пространството, много любители пчелари, които си правят сами или използват направени от колеги пчелари електроножове, които заменят паровия нож, изказват мнение, че горещите ножове не развалят меда. Медът не се прегрява, тъй като за много кратко време контактува с металното острие. Той  бързо се оттича от ножа преди да е успял да се прегрее. Освен това не се стича направо в тенекето. От друга страна, обемът на този мед, който успее да се нагрее до температура близка до тази на на металното острие е пренебрежимо малък.

Да се разпечатва с обикновен нож и вилица е нещо от миналия век и даже от по – миналия. В 21 век е пълно с всякакви разновидности на електроножове, позволяващи да се разпечатват цял ден пити без особени трудности или с лекота за пчеларя, ако той използва някакъв вариант на модел на електронож.

Електронож ЭН-2 

Предназначен е за разпечатване на пити преди поставянето им в центрофугата. Състои се от захранващ блок, съединителен кабел, нож с дръжка. В захранващия блок влизат: понижаващ трансформатор, регулатор на мощността, индикатор на степента на нагряване, предпазител, изключвател и проводник със щепсел за включване в електромрежата.
Технически параметри:
Захранващо напрежение – 220 V, 50 Hz;
Напрежение на ножа – 1,5 – 2 V;
Регулируем ток – 10 – 65 А;
Регулируема мощност – 13 – 80 W;
Температура на нагряването на острието:
- на празен ход – 90 – 230 С;
- по време на работа се настройва на 100 – 120 С.

Разпечатването на питите се извършва преди центрофугирането на меда, преди поставянето на запасни пити в кошерите преди носене на лятното подхранване на пчелите, при очистването на бракуваните рамки от стария мед и восък преди претопяването.
Електроножът се състои от острие, изпълнено от термоиздръжлива, неръждавееща стомана с разрез по дължината; дръжка от изолационен материал; гъвкав кабел и блок, в който е разположен в специален трансформатор, предпазител, контролна лампа на степента на нагряване на ножа и шнура с щепсел за включване в електромрежата. Електроножът има заводско заточване и пчеларят може да го заточва до каквато и да е острота. Колкото е по – остър ножът, толкова е по – добре.

Разполагане на електроножа:
1) Да се закрепи блока на стената (или на подставка) на височината на гърдите на оператора, отзад и отдясно на него на разстояние 70 – 80 см от масата, където разпечатват питите; Кабелът трябва да бъде уравновесен (да не тежи) и да не пречи на движението на дясната ръка на оператора.
2) Да се установи на масата масивен дървен куб (обрезък от дъски 50 см дължини) с наклонен прорез от ножовка; да се избере мястото на положението на куба така, че острието на ножа да се оставя в прореза, дръжката на ножа да се допира до масата, а кабела да виси между масата и подставката.
3) Да се закрепи приспособление (стъргалка) в което като се остъргва острието да се очиства горната и долната повърхност на острието от изрязъци от восък и мед, като се прекарва ножа над и под остъргващото приспособление.

Работа с ножа основния, среднотемпературен режим:
- Да се включи щепсела на ножа в елекромрежата 220V, 50 Hz и да се установи със задатчика регулатор средна степен на нагряване, което съответства на средното положение на задатчика на скалата, слабо горене на сигнална лампа и температурата на нагряването на ножа при работа около 100 С.
- С режещо движение към себе си да се снеме тънък слой на восъчната разпечатка и да се очисти ножа. С края на ножа да се снемат останалите малки запечатки. Да се работи плавно, равномерно, без да се бърза. В този режим работят по същия начин, както с ножа, който се нагрява с кипяща вода.
Изключването на ножа по време на кратковременните прекъсвания не е задължително.

Работа с ножа във високотемпературен режим (до 120 – 130 С):
- Да се включи щепселът в контакт с мрежово напрежение 220 В и да се зададе със задатчика необходимата степен на нагряване, което съответства на голямо отклонение на задаващото устройство по скалата, по – ярко светене на сигналната лампа и нагряване на ножа до 130 С и повече.
- Да се работи с нагретия нож до 130 С следва бързи режещи движения от петата на ножа към края, без да се допуска задържане на ножа върху питата (поради високата температура ще се получи стопяване на восъка и запушване на килийките) и не трябва да се допуска подгаряне на восъка на острието на ножа, особено на петата. При това следва да се прави разпечатването така, че цялото острие да се потопи в срязването. При прекъсванията в работата е задължително да се изключва ножа с превключвателя или със задатчика.
Не нагрявайте ножа до по – високи температури, не допускайте подгряване на восъка.
Електробезопасността на работата с ножа се обезпечава с това, че на ножа, дръжката и кабела, напрежението не превишава 2 В. На входа на захранващия блок е 220 В и при експлоатация на апарата трябва да се спазват правилата на техниката на безопасност за нисковолтовите апарати до 220 В.
Промиването да се прави без снемането на острието на ножа. Да се отвива острието не се препоръчва. При необходимост гайките може да се до натегнат.

Внимание!
Регулаторът ще излезе от строя ако електроножа ЭН-2 се включи в мрежата със снето острие.

Техническихарактеристики на ЭН-2:
Захранващо напрежение – 220 V, 50 Hz;
Напрежение на ножа – 1,5 – 2 V;
Регулируем ток – 10 – 65 А;
Регулируема мощност – 13 – 80 W;
Температура на нагряването на острието:
- на празен ход – 90 – 230 С;
- по време на работа се настройва на 100 – 120 С.
Тегло, общо, г
- усещано на ръка – 400 г;
- общо 3500 г.
Граници на регулиране на температурата, С 30 – 250;
Мощност, консумирана от мрежата, Вт до 100.

Електроножове на които нагряващият слой се наслоява

Електронож със захранване от ~220V/50 Hz

Електроножове с и без индикация на температурата на металното острие

Безконтактен нагревател на ножове .Предлаганият безконтактен нагревател (БН) няма аналози. Неговото действие се основава на принципа на микровълновите печки. Електрозахранването на БН се осъществява направо от какъвто и да е източник на постоянен ток с напрежение 12 В (например акумулаторна батерия от автомобил) или от мрежата ~220 В посредством мрежов токоизправител), такъв блок може да се достави отделно. Възможността за захранване от акумулатор на автомобил го прави автономен и удобен за работа в полеви условия. БН нагрява койито и да е стоманен нож или желязна заготовка. Предлаганият вариант осъществява нагряване едновременно на два ножа (докато пчеларят работи с единия нож, другият се нагрява в апарата). Температурата на нагряване се поддържа автоматично и не превишава 60 градуса. Първоначалното разгряване е в границите от около 1,5 минути и зависи от вида на стоманата от която са изработени ножовете.
 

Снимки на електроножове, които се предлагат в Интернет пространството

Пчеларски ножове

(Нуждин А.С. Основы пчеловодства. – 5-е изд., перераб. и доп. – М.: Агропромиздат, 1988 – 240 с., [2] л. ил.: ил. (Учебники и учебные пособия для учащ. техн.))стр. 80, 81

Пчеларските ножове (рис. 13) са предназначени за разпечатване на пчелни пити с мед, то ест за срязване на капачетата от запечатаната пита. Произвеждат се ножове – три типа. Остриетата им са изработени от неръждавееща стомана. Тяхната дължина се колебае от 200 до 250 мм, дебелина от 1,2 до 1,5 мм. Режещите части на ножовете са заточени от долната страна, което значително облегчава работата на пчеларите свързана с разпечатването на питите.
Паровият нож се състои от острие, дървена дръжка, резервоар за пара (бак) за 5 л и гумени тръби. Към острието на ножа е запоен щампован паропровоод. Една гумена тръба с дължина 2 м съединява острието на ножа с резервоара за пара, другата гумена тръба с дължина 1 м служи за отвеждане на кондензата. Парата, която се образува при кипенето на водата в резервоара, преминавайки през паропровода, нагрява острието на ножа до необходимата температура. Резервоарът се запълва с вода на 1/3 от обема си и го поставят на някакъв нагревателен прибор, на който да се нагрява за да се образува пара. Преди началото на работата е необходимо щателно да се провери (да се продухат с въздух) паропровода и гумените тръби.
Вибрационният нож за разпечатване на пити го използват на големите пчелини, където едновременно разпечатват голямо количество пити. В комплект с виброножа влизат нож, резервоар за парата, електродвигател и гумена тръба.
Електродвигателят, закрепен на станок, предава на виброножа възвратно – постъпателно движение. Ножът го нагряват с пара, постъпваща от резервоара през гумената тръба към горната тръбичка на ножа. Към долната тръбичка на ножа е закрепена гумена тръба, през която отработената пара се изпуска навън.
Ренде за разпечатване на пити се състои от конзола, нож, две гумени тръби и дървена дръжка. Режещият елемент на рендето може да се загрява от какъвто и да е паропреобразовател с работно налягане на парата не по – голямо от 0,3 кг/куб. см.. За 1 ч с рендето може да се разпечатат до 70 пити.
 

Масата за разпечатване на пити с пчеларските ножове се състои от заварен резервоар от неръждавееща ламарина, две касети с решетъчно дъно и кран за изливане на меда. Него го закрепват в наклонената част на дъното където е тръбата за оттичане. За фиксиране на питите при разпечатване на питите на масата са в наличност две напречно разположени греди със закрепени на тях игли. Във всяка от касетите се поставят по 15 пити. Работят на масата 2 човека.
Масата за разпечатване на пити с виброножове е предназначена за по – големи пчелни ферми. Тя се състои от заварена рама, вана с две касети за събиране на медовите отпечатки, конзола за закрепване на електронагревателите с паропреобразователите и кран за източване на меда. Със страничните стени на масата на конзолата са закрепени по един вибронож, остриетата на които се закрепват над касетите за събиране на медовите отпечатки (рис. 14).

Една статистика, която дава отговор на въпроса, на кого му е нужен електронож и кой да го купува, след като може да се оправи и с пчеларската вилица:

Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов

e-mail: