Лампово – транзисторен усилвател на Владислав Креймер

Лампово – транзисторен усилвател за слушалки с пределно ниско захранващо напрежение, проста конструкция и високо качество на звука по идея от интернет на Владислав Креймер – Вариант 1

Д-р инж. Иван Парашкевов

Идеята за изработването на хибриден ниско честотен усилвател в който участват и електронна лампа, произвеждана още от миналия век и до сега и полупроводникови елементи не е нова. Като резултат се получава звук, който не е нито „лампов”, нито „полупроводников”. Както показват резултатите, любопитството на една не малка част от радиолюбителите – електрончици към този „хибриден” звук е голямо и продължава да се увеличава. Ще спомена само няколко такива «комбинации» - лампа заедно с германиеви транзистори; лампа заедно със силициеви транзистори; лампа с полеви транзистори; смесен вариант. Радиолюбителите с няколко десетилетия стаж си спомнят за поредицата „В помощь радиолюбителю” още през периода около 1975 - 1985 година в която имаше няколко публикации в тази посока и интернетът още не беше се появил и станал това, което е в момента като източник на информация.
Ако, конструкцията се окаже и портативна и може да се носи, «насам – натам» (например в малко куфарче за инструменти – „музикално куфарче”) заедно със слушалките и мобилния захранващ блок като добавка към мобилния телефон като източник на сигнал, (желателно студиен), съвременен уокман или CD уокман, това е и бонус за любителя на качествен и защо да не бъде и с хибриден звук.

С появяването на интернет и свободния достъп до него, бързо се установи, че останаха, малко сайтовете съдържащи и аудиофилска тематика, които не засягат темата. Ще дам само два примера. Изключително полезните сайтове „ПАЯЛЬНИК и РАДИОКОТ.РУ” и само няколко от статиите на тази тема:
1.Низковольтный лампово- транзисторный усилитель для компьютерных наушников;
2. Маломощный гибридный усилитель для кухни;
3. Усилитель Креймера и трансформатор от UPS.

Умишлено спирам да изброявам и сайтове и статии. През последните десетина години броят на публикациите по тази тема в интернет стана толкова голяма, че вече самото им изброяване е проблем. Китайската промишленост не спи и пазарът е залят с подобни готови конструкции или такива които са като радио – електронни комплекти - конструктори и могат да се сглобяват по желание направо в кутия или без нея. Отново само един пример. Влизаме в търсачката в ЯНДЕКС – ДЗЕН и на главната страница пишем: „УНЧ Владислава Креймера - Экстремально простой гибридный усилитель”. Появяват се много източници на информация (схеми, статии) едни от които са под номера 2 и 7 в списъка с използваните източници в статията. Подобните на тях са прекалено - много и си струва да бъдат прегледани като схемни решения (предлаганите към всяко от тях варианти на такива) и описание на работата им. Иначе тази статия няма да има начало и край. С времето започват да се отсяват като ненужни и дразнещи - схеми на усилватели, които съдържат някак си свързана, някаква лампа „важно е да я има” и усилвател към нея, който като обем например може да влезне в кибритена кутия, такава от цигари или най – много в сапунерка. Започват да изпъкват по – сериозни неща, които заслужават внимание за повторение и изработване. Неизбежна е срещата с известната лампа 6Н23П произвеждана още от миналия век, сега на цена 25 – 35 лв., която радиолюбителите наричат едновременно една от най - музикалните и достъпни. Неин европейски еквивалент по параметри, цена (с някои уговорки) и разположение на крачетата е ЕСС88 / Е88CC/ нещо много важно – работят почти всички при анодно напрежение - даже 12 V (при експерименти се оказва, че някои запазват работоспособност и до около 8V захранващо напрежение), което е безопасно и подходящо, особено за начинаещите радиолюбители. Кратък списък на подобни лампи, но с цени, които „хапят” от различни производители ще дам в края на статията. Някои от тях в интернет ги наричат „queen”, „королевa”, т.е. „кралици” . Звукът с тях е още по – добър от дадените два примера, но и цените им се помнят дълго. Някои от тези с “хапещите цени”, са с позлатени крачета. Освен това има и „подводен камък или динена кора”, кой както предпочита. Ако една такава „кралица”, на пределно ниско анодно напрежение не работи както трябва – (това е голямо и рядко срещано изключение), какво става с нея? Отговор има, когато начинаещият радиолюбител напредне, ще може да я използва в усилватели с по - високо анодно напрежение, за което тя е произведена и предназначена. «Кралицата» лампа няма как да пропадне неизползвана. А в комбинация на «кралица – лампа» и със слушалки със студийно качество (това условие трябва да присъства повече от задължително) и усилвател клас A (в статията се разглежда именно такъв вариант за резултата в края на публикацията) или близък до него, звукът от хибридния усилвател се превръща в първото парче «торта», която може на теория да бъде «изядено» - безброй пъти. В много случаи, не се появява омръзване – слуша се още и остава желанието това да продължи. На практика липсва ефектът на отблъскване и омръзване след някакъв времеви период, както често се наблюдава при изцяло «цифровия» звук и обикновени, евтини слушалки в изхода.

Принципна схема на хибридния усилвател

Фиг.1

Предложената за повторение схема е съпричастна с казаното. Нейното първоначално предназначение е да се реализира като усилвател клас А с високоговорител със съпротивление 4 Ом или 8 Ом и при зададеното ниско напрежение 12 V, да осигури мощност около 2 W. В статиите, предложени от Креймер много се говори за комбинацията от лампата и транзистора в дясната част на схемата. В подобни схеми, съпротивлението R4 на фиг. 1, трябва да бъде равно на съпротивление например 4 или 8 Ома, като повтаря съпротивлението на високоговорителя. И тук веднага се взаимства негова идея, предложена в една от публикациите му от която тръгва настоящата статия и нейното практическо реализиране.
Ако се използва същият усилвател, но този път за слушалки, (да се върнем по – близко до темата на статията) то съпротивлението на R4 може да бъде равно например на 32 Ом (при импеданс на слушалките – съответно 32 Ом). Тъй като няма такова - се използва 33 Ом. Мощността на R4 е в границите на 6 – 7 W. При няколкократното повторение, схемата показа отлични резултати и при съпротивление на R4 - 4 Ом, 8 Ом или 33 Ом, съответно с три лентов високоговорител (4 или 8 Ом) за автомобил или тонколона и с кабелни слушалки на фирма производител на такива качествени артикули (32 Ом) с цена 30 – 50 лв. или много желателно при възможност десетократно и повече по – скъпи със студийно качество.
Освен това в усилвателя за слушалки се използва само по една "половина от лампа" триод на канал. Преди нея не е необходима втора, както е направено в някои варианти на принципни схеми в Интернет. Не е необходима такава чувствителност на усилвателя. Той с двете лампи на канал започва да улавя даже смущенията от мобилните телефони. Транзисторът VT1, задължително е на радиатор, резисторът R5 1,5 Om е с мощност 3 – 5 W. По време на работа пръстът на ръката на радиолюбителя трябва да се държи свободно допрян върху R5, R4 и радиатора на VT1. Както показаха проведените експерименти – при захранващо напрежение на схемата от фиг. 1 намалено до 8V, затопляне почти не се усеща при пипане с ръка. Същото се отнася и за втория канал на усилвателя за слушалки, показан на схемата – фиг. 1. При 12V захранващо напрежение, температурата на радиатора на транзистора е примерно между 35 и 40 С при стайна температура на въздуха. Качеството на звука започва да се влошава при намаляване на същото напрежение по – ниско от примерно10,5V, но това е естествено. Потенциометърът е 47 кОм и е сдвоен както се подразбира.

Да кажем накратко няколко думи за една малка част от идеите на Креймер. В списанието «Радиохобби» [1]. е публикувана статия на този автор с описание на хибриден усилвател. Основната идея в нея е да се намери достойна, алтернативна замяна на изходния трансформатор в класическия лампов усилвател. Много често този елемент, който трябва да бъде правилно изчислен и изработен с «правилни материали», тестван за големина на пропусканата честотна лента на сигнала от «правилен радиолюбител - електрончик» – довежда до получаване на не добро качество на звука на усилвателя с участието на електронна лампа. Не случайно в литературата, изработването му в кръга на шегата се сравнява с това – дърводелец покрай шкафовете и гардеробите в основната си работа - да направи между другото и някаква си там цигулка. Не са много радиолюбителите, които в домашни условия, могат да го проектират и реализират и затова използват най – често фабрични, звукови трансформатори от стари лампови, телевизионни и радиоприемници, стари «радиоточки». Правил съм го и аз. Става бързо, но дали това е най – добрия вариант? Най – много да се донавият или отвият навивки от вторичната намотка или да се добави такава намотка за слушалки.
По същество, както е известно, емитерния повторител, също както трансформатора се явява преобразувател и на съпротивление. С него авторът се е опитал да замени изходния трансформатор в класическото свързване на лампата с акустическата система или слушалките. Както показват многократните повторения на тази и подобни на нея схеми го е направил успешно в конкретното схемно решение и пределно ниско анодно напрежение. А в интернет са публикувани и други негови варианти в тази посока. Заслужава да се отбележи вариантът с полеви транзистор, с обикновен транзистор (не съставен както е в предложената схема) и други.

Изменяйки съпротивлението във веригата на колектора на съставния транзистор VT1 и катода примерно в границите 0,2 – 1,8 Ом, ние ще получаваме различна дълбочина на обратната връзка и съответно различен коефициент на усилване и ниво на хармоничните. Намалявайки съпротивлението, ние ще получаваме по – голяма чувствителност и «по – топъл» и «маслен» звук., увеличавайки, ние ще достигнем до по – малка чувствителност и по – голяма «прозрачност». Някъде в Интернет има схеми в които R5 се дублира от електролитен кондензатор с капацитет няколко хиляди микрофарада с промяната на който също може да се влияе на качеството на звука.
В някакви разумни граници може да се опита и с изменение на R4 да се повлияе на качеството на звука.
С помощта на съставния транзистор VT1 и лампата V1.1, e заменен звуковия трансформатор в усилвателя с участието на лампа, като от това качеството на звука по никакъв начин не е намалено.
Казано по друг начин, класическият замисъл за вариант на усилвател с участието на лампа и звуков трансформатор е запазен, а всички проблеми около този трансформатор отпадат поради подходящото схемно решение в конкретния случай за неговата замяна. Както се подразбира при тази ситуация, конструктивно дебелината на изработвания усилвател се ограничава от диаметъра на лампата (не от габаритите на двата звукови трансформатора), която може да работи и в хоризонтално положение. Възможна е замяна на обикновената лампа с миниатюрна, както е направено в цитираната публикация [2].

Какво да бъде примерното техническо задание за бъдещия лампово транзисторен (хибриден) усилвател с минимални размери, високо качество на звука и пределно ниско захранващо напрежение?
Да поговорим за негово величество компромиса. Какви могат да бъдат пожеланията за най – важните технически характеристики на избраната от нас принципна схема и евентуална бъдеща конструкция на нискочестотния хибриден усилвател за слушалки? Даже няма да ги изписваме една под друга. Те няма да бъдат толкова много, някои от тях ще си противоречат. 1. Възможно най – малки габарити и тегло. Теоретически да може да се закрепва на колан или в малка чантичка, както това става с мобилния телефон. 2. Възможно най – малка реална консумация (отоплението на лампа 6Н23П, ЕСС88 или Е88СС е около 300 – 350 mА/6,3V, за всеки канал на усилвателя по около 50 mА/12V). Като се сумират тези числа и става почти «страшно», ако се работи с акумулаторна батерия, но може да се изтърпи. Получава се около 450 mА. 3. Качеството на звука да бъде такова, че , да се изпитва не само естетическо удоволствие от светенето на отоплителната жичка на лампата, но и съвсем спокойно и с удоволствие да се слуша музика желателно със студийни слушалки, да присъства желанието за още и още музика. Това се появява естествено, принципната схема е реализирана многократно и с висококачествени високоговорители и слушалки и е показвала отлични резултати. 4. От лявата страна на кутията на усилвателя се разполагат входните две чинчови гнезда на усилвателя (като вариант), до тях сдвоеният потенциометър. 5. От дясната страна се разполагат двете различни по вид захранващи гнезда 6,3 V и 12 V , изходното гнездо 3,5 mm за стерео слушалките. 6. На горния капак на кутията, според контурите на лампата се изразва правоъгълник през който се вижда напрекъснато присъствието на електронната лампа. Както не веднъж ще бъде подчертавано по един или друг начин и се подразбира, лампата е основната причина за реализирането на лампово – транзисторния /хибриден/ усилвател. При желание може да се запоят два светодиода под нея, които да засилят зрителния ефект от нейното светене. В тъмно помещение е истинско удоволствие да се слуша музика в компанията на светещото отопление на лампата. 7. Работата на усилвателя да е такава, че да не да не се се влошава качеството на звука при пределно ниско за лампата напрежение 11- 12V. Така се отчита и разреждането на акумулаторната батерия, с която може да бъде захранван в нестационарни условия. Казаното важи при захранване от акумулатор с напрежение 12V. 8. Да е възможно се включва входа на усилвателя в изхода за слушалки на МП3 уокман.

Най – приятната част от работата по схемата. Как с не сложни действия да се провери – ще се получи ли положителен скок в качеството на звука на разглеждания усилвател ? Става въпрос за замяна на обикновените слушалки с проводник с щекер 3,5 mm и с цена около 30 – 50 лв. със студийни, с цена около десет пъти по – голяма (малко над 300 лв.). На пазара просто няма по – евтини такива, които да заслужават името си – студийни.Другата крайност с цени от 7 000 до 10 000 лв. не разглеждаме по понятни причини. Същото се отнася и за замяната на широко разпространената и използвана в схемата като работна лампа 6Н23П/ЕСС88 (цена 25 – 35 лв.) с лампа тип «Кралица» (подобрена) с цена около 5 - 10 пъти по – голяма с или без позлатени крачета и същите параметри.
Опитната постановка никак не е сложна и е следната: Включват се всички компоненти - Мобилен телефон като източник на звук ( задължителностудиен запис), хибридният усилвател клас А от фиг. 1, захранващият блок с напреженията 12V (анодно) и 6,3V (отоплително) и слушалките (обикновените или студийни).
След изживяването на приятните и очаквани вълнения със затаен дъх, бе постигнат следният резултат:
При експериментирането бяха използвани слушалки студийни с кабел на немската фирма “Beyerdynamic DT 880 Edition 32 Ohm” също със съпротивление 32 Ом. Умишлено при първия експеримент се запазва старата ламп 6Н23П на цена 25 – 35 лв. Така се премахват слушалките на цена 30 – 50 лв. На тяхното място се включват студийните такива. И се търси положителна разлика в качеството на възпроизвеждане.
Оценката е на слух и е субективна. Не може да се отрече, че звуковата картина е рязко променена в положителна посока. Съжалявам, че думите ми ще изглеждат като реклама на студийните слушалки, но тяхната употреба е един от компонентите от които се образува качествения звук при възпроизвеждането от предлагания усилвател.
Аз имам познати, които обичат да казват по различни поводи – «Нищо особено!!!». Едно от нещата, които правят звука преминал през хибридния усилвател особен – това са студийните слушалки, но само те не са достатъчни.
И така очакваното се случи по отношение на новите студийни слушалки. Дебело може да се подчертае, че тяхното използване има смисъл. Какво «откритие» и каква «изненада» само. Едни и същи песни, слушани десетки години с обикновени слушалки, с тях звучат по нов начин и всеки има възможност да потърси неща в звука, които до сега не е чувал. Например някакви елементи от звуковата картина с високи честоти или в басите, които са се появявали от време на време. А с предложения усилвател и със студийните слушалки присъстват почти през цялото време на опита.
Втората стъпка при експеримента. Връщат се лампата 6Н23П, старите слушалки. Звуковата картина е познат и е старата. Това се прави за да стане по – лесно сравнението, като начало с лампата еквивалент на 6Н23П – ЕСС88, която също е на цена 25 – 35 лв. Забелязва се леко подобрение на качеството на звука след няйното включване, той става малко "по – прозрачен". След това при старите слушалки започват за се включват една след друга, лампите, които някъде в интернет наричат «кралици», и те както стана дума имат и «хапещи» цени от близки до първото трицифрено число до умножено по две и три такова.
В процеса на експеримента бяха използвани лампи тип аудио ЕСС88/ Е88СС на 4 различни фирми (“Tesla”, “Siemens”, “Tungsram”, “Mullard”, но с уговорката, че те са предназначени и произведени за високо напрежение, а в случая се включват на нестандартно за целта и пределно ниско за тях 12 V. Добрата новина е, че при включването на всяка една след друга, се констатира, че качеството на звука е по - високо, спрямо лампите с цени 25 – 35 лв. И тук още едно очаквано „откритие”. С по – качествени и обикновено по - скъпи лампи се получава по – качествен звук и замяната на работните лампи с по – скъпи отново има смисъл за този, който реши да го направи. Следващата крачка, е да се заменят обикновените слушалки със студийните и отново да се търси положителна разлика в качеството на звука. Аз използвах най – скъпата лампа от условно обявените за „кралици”. Отново се потвърждава, че това има смисъл. За пореден път очаквано „откритие”. Това е добрата новина.
Лошата такава е, че при използваното пределно ниско, захранващо напрежение 12 V, аз субективно не можах да определя, коя е най – добрата „Кралица” в момента от използваните 4. С всяка работи по – добре (по – качествено) отколкото с първоначално използваните работни лампи (цена 25 – 35 лв.), но до тук. В момента усилвателят работи с най – скъпата лампа, но дали при ниското за нея напрежение 12 V, тя е най за предпочитане, не мога да твърдя.

Да кажем няколко думи и за четвъртия компонент, който влияе положително на качествения звук (усилвателят клас А – използван в предложената схема, лампа по възможност – „кралица” и слушалки по възможност студийни), възпроизвеждан от разглеждания усилвател. Това е качеството на звука, който постъпва на входа на усилвателя от мобилния телефон или от друг източник, например – таблет или съвременен „Уокман”. Задължително е това да е студиен запис и звукът на аудифилски жаргон да е достатъчно „сочен” по цялата честотна лента. В противен случай работата до тук няма никакъв смисъл, а и оценката за получения резултат се прави субективно на слух. Ако постъпващият сигнал е „глух” и прилича на възпроизвеждане от радиоприемник на средни или дълги вълни (дотолкова, доколкото има такива днешно време), никаква лампа „Кралица” и никакви студийни слушалки и усилвател клас А няма да помогнат.

Логично е човек, който никога не се е занимавал с такива неща да зададе въпроса: А какъв е смисълът от всичко това, след като „половината свят” директно си включва слушалките в мобилния телефон?. Много лесно се отговаря на този въпрос. Студийните слушалки се включват директно в мобилния телефон и на слух се оценява качеството на звука без усилвател с лампа и след нея съставен транзистор. Звукът даже в студийните слушалки е „бледо копие” – „глух” по отношение на получения при експериментите и никой не би го слушал продължително време, ако разполагаше с информацията за това, какво високо качество на звука се получава и колко той е детайлизиран и „сочен”, а защо не и „ по - вкусен” , когато сигналът предварително се обработи от усилвателя с лампата, преди да стигне до слушалките и те не натоварват директно с включването си изхода на мобилния телефон.

Няколко думи за захранването на хибридния усилвател. В случая са избрани класически компенсационни, регулируеми схеми за двете напрежения 6,3V/0,66А с почти двоен резерв за консумирания отоплителен ток 0,30А - 0,35А на лампата, предвид евентуални бъдещи експерименти и 12V/0,4 A също с двоен запас по ток 0,2А със същата цел за анодното напрежение. Използваните мрежови трансформатори са за 9V/0,66A и 14V/0,4A. И двете интегрални схеми -стабилизатори са монтирани на радиатори. Използвани са готови комплекти стабилизатори на напрежение с интегралната схема LM317T (или подобни) , които се продават на пазара и сглобени (за да не се губи време за запояването на елементите и) и трябва само да се настроят на 6,3V и 12V. Темата за това може ли отоплителното напрежение 6,3V да е променливо и да се спести единия мрежов трансформатор и стабилизатор на напрежение с него е без начало и край и затова я пропускам. Разбира се, че може. Това добавя още една намотка към втория трансформатор с всички конструктивни последствия.
Възможни са всякакви други варианти на захранване, включително и импулния такъв, въпрос на предпочитание и накрая е важно да не се разбира в слушалките, че нещо не е наред със захранването и пречи на високото качество на звука («фучи, бръмчи, бруми, къркори, съска») и прави безсмислено използването на хибриден усилвател и студийни слушалки.
На снимката са показани и два варианта на акумулаторно захранване. Идеята и в двата варианта е една и съща, само използваните акумулатори са с различен капацитет: 12V/5Ah и 12V/1,3Ah. При разреждането на акумулатора условно от 12V до 11,5V, това няма да се отрази на качеството на звука. Включеният стабилизатор на напрежение за 6,3V/0,35A, ще поддържа непроменено отоплителното напрежение на лампата 6,3V, независимо от разреждането на акумулатора. В някои случаи със същата цел използват стабилизатор на ток [8].

Конструктивно, усилвателят е събран според габаритите на монтажна платка едностранна с отворчета (размери 165 х 100 мм), много удобна за корекции в хода на работата (от нея могат да се режат парчета с необходимите размери) в етапите преди да се достигне до проектирането на печатна платка. Използвани са два конструктивни варианта на реализация – едноетажен и двуетажен.
Размерите на пластмасовите кутии са 179 x 95 x 34 mm и 105 х 105 х 75 mm. Предлагат се на пазара. Изрязан е отвор според габаритите на лампата на горния капак на кутията. Под нея може да се включи един или два светодиода за да подсили ефектът на светенето и, особено вечерно време. Предварително се изрязва от едната страна монтажната платка за да влезе в пластмасовата кутия. Капаците на плоския вариант на конструкцията се стягат с дистанционни втулки.
Като съставни транзистори в общ корпус бяха изпробвани два типа, които показаха отлични резултати – 2SB1587, TIP147. В оригиналната схема на Креймер присъства КТ825 [7]. Като негов еквивалент за целта, освен споменатите два се споменава от него и като предложение 2SA1216. За любителите на замените в интернет са публикувани варианти на замяна на транзистора КТ825 с дискретни елементи. Намират се с помощта на търсачката на «Яндекс» например. Недостатъкът в случая е, че повече елементи заемат повече място, а вършат работата на един елемент, който може да се намери на пазара свободно. Креймер предлага да се направи опит и с лампа, която специално е поектирана да работи с ниско анодно напрежение – няколко десетки волта (6Н27П) с уговорката, че тя е известна със своята дефицитност на пазара.
Предложени са и принципни схеми в Интернет в които не се използва съставен транзистор, а обикновен. В някои случаи това се отразява на качеството на звука, което е по – високо със съставен транзистор в конкретната предложена схема.

Изборът на елементната база (аудио) също е много важен (потенциометър, резистори, кондензатори, кабели свързващи източника на сигнала с усилвателя и др.), така също и на фирмата производител, но в Интернет е пълно с такива препоръки и затова ги пропускам.
Креймер препоръчва при евентуално самовъзбуждане на високи честоти, във веригата на решетката на лампата да се включат филтри «пробки», които имат около 15 навивки от монтажен проводник на неголеми феритни пръстенчета. При бръмчене да се обърне внимание на екранировката, особено във входните и захранващите вериги. Както показаха направените експерименти, например не трябва пластмасовите кутии на мрежовото захранване и на усилвателя да бъдат поставяни една върху друга.

Да кажем нещо още веднъж за негово величество компромиса. Има ли лампа в усилвателя с цел получаване и на „топъл лампов, детайлизиран звук, макар и хибриден”? Да, има. Тя участва ли в усилвател клас А? Да, участва. Усеща ли се приносът на лампата в приятното „украсяване” на звука за този, който харесва това при задължително „сочен” - студиен входен сигнал, който си има всичко по цялата честотна лента? Да, тогава къде е компромисът? Лампата работи на ненормално ниско за нея анодно напрежение, за което тя не е проектирана и произведена и това малко смущава. Но на слух, това не личи, (при изпълнение на указаните 4 условия за получаване на качествен звук) поне на „първо слушане”, а и след това.
Това, че „половината свят” слуша музика от мобилния телефон с директно включени слушалки в него също е компромис. Компромис са и безжичните слушалки, които в статията не се разглеждат. В интернет има видеа в които се показва подрязването на честотната лента на възпроизвеждания сигнал „от долу и от горе” при директно включване на слушалки с кабел в мобилния телефон. Липсва подобно междинно звено между слушалките и телефона, вариант на който (фиг. 1) е разгледан в статията. Други такива с или без участието на ЦАП се продават на пазара, но това е друга и много обемна тема. В конкретния случай е наблегнато на класиката - детайлизирането на звука се прави само от използваната лампа (не от ЦАП), до толкова, до колкото тя може да го направи и полученият резултат радва слуха при сравнително не – голям обем на усилвателя, чието вариант на схемно решение е предложено от Владислав Креймер.
Бонус в тъмното при слушане на музика е светенето на лампата, което както беше отбелязано може да бъде подсилено с един или два светодиода с розов или друг цвят (по избор), монтирани под нея.

Литературни и други източници на информация:
1. Владислав Креймер, Журнал „Радиолюбитель” 2008, N8
2. Сайт “Паяльник” Маломощный гибридный усилитель для кухни.
3. Гибридный лампово – транзисторный усилитель Креймера, YouTube, Неизвестная физика, 13:55.
4. Гибридный лампово – транзисторный усилитель Креймера, Часть 2, YouTube, Неизвестная физика, 26:53.
5. Гибридный усилитель Креймера, YouTube, High Fidelity, 2:20.
6. Журнал „В помощь радиолюбителю”, Вып. 76.
7. Сайт «Радиокот.ру», Усилитель Креймера и трансформатор от UPS.
8. Сайт “Паяльник” Низковольтный лампово- транзисторный усилитель для компьютерных наушников.